Утопия- Томас Мор (първа част)

В книга втора от „Утопия“ са представени решенията на много социални проблеми като безработицата, демографски проблеми, сигурността и икономическият упадък и др.. Проблемът със сигурността е решен по няколко начина, чрез географското положение и улеснената комуникация дори и чрез различната употреба на златото и среброто.

Самият остров Утопия от едната си част е заобиколен от вода и има много подводни скали които могат да бъдат изключително опасни за хора които не познават достатъчно добре местността, или не са придружавани от местни хора. Другата част на острова, има много пристанища, а сушата е толкова добре защитена, че само шепа хора могат да победят огромни армии.

Обичаите и законите са еднакви на всякъде, градовете са на еднакво разстояние един от друг, това е добре защото по този начин се улеснява комуникацията между градовете, и при нападение и в случай на война хората могат много бързо да се мобилизират. Освен това хората знаят, че за един ден могат да стигнат от единия град до другия и така могат да си разпределят времето . Могат да посещават също така своите приятели и роднини, които живеят в другите градове. В островната държава има и изобилие от всичко, дори има запаси най-необходимите неща които при нужда могат да задоволят нуждите на цялата държава за две години. (Следва продължение…)

Как да се насърчи предприемачеството още при учениците?

Малкият Томас Едисон е ходил на училище само 3 месеца. Повечето време е бил сервитьор във влак. Докато е чакал следващият влак да тръгне от гарата е прекарвал часове в библиотеката.

Спомням си, когаот бях ученик- български, математика (ужас!), литература, информатика- малко фотошоп, но страшно малко и това беше. Никой не ме научи как да преследвам целите си, как да започна бизнес, как да дори да разбера какво харесвам и какво искам да работя. Според мен в училище влизаш една отворена и жадна за знания личност, когато си на 7 години и на 18 излизаш завършен робот, който го е страх да бъде различен, който го е страх от грешки, страх го е от бъдещето, страх го е да започне бизнес, да бъде предприемчив, страх го е дори да мисли за успеха, защото си мисли, че не го заслужава…

Българския бизнес има нужда от предприемачи. Държавата ни също. Какво пречи тогава на училищата да започнат да развиват тези качества у младежите. Всеки клас може да започне да работи по проекти с нулев бюджет и да се опитва да създаде някаква стойност. Да търси възможностите, където другите не ги виждат. Дори и всичко да се учи само на теория, то ще разпали мисленето на младежите. Ако има предмет, в който се разказва за успелите личности, като Хенри Форд и Томас Едисон. Техните истории са вдъхновили не един и двама предприемачи и заслужават място в училище, повече от математиката.