Антиутопиите – поучителни и полезни…

“Алфавил” – причудлива картина на тоталитаризма…

“Големият брат” още си царува…

Една от предишните статии в блога бе посветена на Томас Мор, създателя на стила ” утопия”…Терминът е латински и значи нещо от рода на “поглед отвъд”…

Мъдрият англичанин се е опитал чрез алегория и пътуване във въображаема страна, по заобиколен начин да каже някои истини за съвремието му…Не е трудно да се досетим защо е постъпил така, живял е във време на тирания и религиозен обскурантизъм  и съвсем естествено се е страхувал от цензура и репресии.

Този находчив стил е използван от и от други пишещи люде на Ренесанса и Просвещението в Европа – Томазо Кампанела, Суифт, Волтер…Често пъти, обаче, това не ги е спасявало от брадвата или бесилката. Не оцелява и самият Томас Мор, други пък като Галилей са били принудени публично да се откажат от възгледите си.

Докато Утопията е идеален свят, “Антиутопията” е обратното – картина на бъдещ или далечен зловещ свят, тоталитарна тирания и Голям брат, дебнещ те отвсякъде…Един от първите такива автори е Джордж Оруел, неговите книги бяха забранени в комунистическа България и някога можеше да ги чуем само като запис по заглушавани от режима радиостанции…

Стилът “Антиутопия” се прехвърли и в киното със филми като “Бразилия” на Тери Гилиам или “Алфавил” на Жан-Люк Годар…

Тъжно е да го признаем, но и днес много творци прибягват до антиутопията като трик за избягване на цензурата. Това обаче е особено валидно за Третия свят, за страни като Северна Корея или Мианмар…

Където Големият брат продължава да си царува…

 

Утопия- Томас Мор (първа част)

В книга втора от „Утопия“ са представени решенията на много социални проблеми като безработицата, демографски проблеми, сигурността и икономическият упадък и др.. Проблемът със сигурността е решен по няколко начина, чрез географското положение и улеснената комуникация дори и чрез различната употреба на златото и среброто.

Самият остров Утопия от едната си част е заобиколен от вода и има много подводни скали които могат да бъдат изключително опасни за хора които не познават достатъчно добре местността, или не са придружавани от местни хора. Другата част на острова, има много пристанища, а сушата е толкова добре защитена, че само шепа хора могат да победят огромни армии.

Обичаите и законите са еднакви на всякъде, градовете са на еднакво разстояние един от друг, това е добре защото по този начин се улеснява комуникацията между градовете, и при нападение и в случай на война хората могат много бързо да се мобилизират. Освен това хората знаят, че за един ден могат да стигнат от единия град до другия и така могат да си разпределят времето . Могат да посещават също така своите приятели и роднини, които живеят в другите градове. В островната държава има и изобилие от всичко, дори има запаси най-необходимите неща които при нужда могат да задоволят нуждите на цялата държава за две години. (Следва продължение…)