Антиутопиите – поучителни и полезни…

“Алфавил” – причудлива картина на тоталитаризма…

“Големият брат” още си царува…

Една от предишните статии в блога бе посветена на Томас Мор, създателя на стила ” утопия”…Терминът е латински и значи нещо от рода на “поглед отвъд”…

Мъдрият англичанин се е опитал чрез алегория и пътуване във въображаема страна, по заобиколен начин да каже някои истини за съвремието му…Не е трудно да се досетим защо е постъпил така, живял е във време на тирания и религиозен обскурантизъм  и съвсем естествено се е страхувал от цензура и репресии.

Този находчив стил е използван от и от други пишещи люде на Ренесанса и Просвещението в Европа – Томазо Кампанела, Суифт, Волтер…Често пъти, обаче, това не ги е спасявало от брадвата или бесилката. Не оцелява и самият Томас Мор, други пък като Галилей са били принудени публично да се откажат от възгледите си.

Докато Утопията е идеален свят, “Антиутопията” е обратното – картина на бъдещ или далечен зловещ свят, тоталитарна тирания и Голям брат, дебнещ те отвсякъде…Един от първите такива автори е Джордж Оруел, неговите книги бяха забранени в комунистическа България и някога можеше да ги чуем само като запис по заглушавани от режима радиостанции…

Стилът “Антиутопия” се прехвърли и в киното със филми като “Бразилия” на Тери Гилиам или “Алфавил” на Жан-Люк Годар…

Тъжно е да го признаем, но и днес много творци прибягват до антиутопията като трик за избягване на цензурата. Това обаче е особено валидно за Третия свят, за страни като Северна Корея или Мианмар…

Където Големият брат продължава да си царува…

 

Защо вълкът не мени нрава си?

 

Така става понякога 🙂

В началото на септември стартира и работата на Парламента. Нашите депутати се явиха на работните си места видимо отпочинали, в добро настроение и със завиден тен. Едва ли чакат на кредит от Ferratum, за да идат на море.

За пореден път ни обещаха, че всички нелепи спорове, обиди и непристойно държание ще остане в миналото и оттук нататък ще сме свидетели само на зрели политически изказвания и действия. Дали това ще се осъществи в пълен вариант, не е ясно. Все пак поне през първия работен ден удържаха на думата си.

Представители на различните парламентарни групи потвърдиха необходимостта от общ език и избягване на неприличните реплики и обиди помежду им. Според тях тези нелепи театрални сценки не са в тяхна полза, а допълнително отчуждават избирателите от политиците. Дали наистина така мислят, ще разберем по- нататък във времето. Звучи прекалено хубаво, за да е истина.

Повече прилича на предизборно добро поведение и воля. Интересно е дали същата хармония ще бъде запазена и след датите за местните избори.

Изненадващо се чуха призиви за морал и ред в парламента. Няма как тези хора да са променили начина си на общуване. Има чудесна българска поговорка: Вълкътk козината си мени, но нрава- никога“. Затова е по- логично да не се радваме толкова много, преди да сме видели дали тази тенденция за добро поведение ще продължи и след изборите.

Свидетели сме и на народната любов към парламентаристите. Още в първия работен ден бяха посрещнати на входа със залп от домати. Само времето ще покаже каква посока ще вземат и начина на работа, и начина на общуване в Парламента, също така и на народната любов. Едно е сигурно, емоции и екстремни ситуации няма да липсват.

Такава се появи още в началото на работния им ден- част от мониторите, които служат за директно предаване на работата в залата отказаха да се включат. Вероятно още не им е свършила отпуската!

ИЗТОЧЕН БЛОК- НОВИЯТ МОЩЕН СЪЮЗ

Добре, че България е избрала своя европейски път и е далеч от руското влияние…

 

Предполагам, че на много хора, които са наблюдавали военният парад на победата на 9 май 2015г, им е направило впечатление, че Владимир Путин непрекъснато разговаряше с премиера на Китай. Представителите на Индия също бяга удостоени със специално внимание. Още тогава се прокрадна съмнение за вероятен съюз между тези държави.

Два месеца след това, съюзът е факт. Този блог ще обединява държави, чието население представлява на практика половината от населението на света. Така Русия, Индия, Пакистан, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргистан ще изискват сериозно внимание от страна на запада.

Дали този нов съюз ще доведе наистина до нов, многополюсен световен ред, никой не може да кажа със сигурност. Всички изказани мения до момента са само на ниво предположения. Едно е ясно, източните държави няма да позволят запада да им диктува условия, а желаят сами да съществуват по собствените си правила.

Според разискващите този въпрос, се откроява становището, че ако въпросните държави са решили да въвеждат нов световен ред, то това ще е много дълъг и труден процес, който е доста рисков, от гледна точка на това, че някои от държавите- членки може да реши да се отдели напълно.

Според руската преса Русия и Китай са обсъдили въпроса за евразийската интеграция. Решено е да бъдат създадени техни международни финанси институции, които ще финансират инфраструктурни проекти и могат да отпускат кредити на много по- изгодни условия.

Не е ясно какво може да се очаква конкретно в отношенията Китай- САЩ. Всеизвестно е, че САЩ в момента е най- крупния кредитополучате на Китай.  Как новият блок ще обърне картите и какво ще се случи с новите играчи на игралната маса ще покаже времето. Едно е ясно, САЩ не в изгодна позция и внимателно трябва да преценят какъв ще е по- нататъшния й начин на общуване с Изтока.

Не може да се каже, че подобен ход от страна на Русия и Китай не беше очакван, но май повечето господари на деня отлагаха във времето.