Една от предишните статии в блога бе посветена на Томас Мор, създателя на стила ” утопия”…Терминът е латински и значи нещо от рода на “поглед отвъд”…
Мъдрият англичанин се е опитал чрез алегория и пътуване във въображаема страна, по заобиколен начин да каже някои истини за съвремието му…Не е трудно да се досетим защо е постъпил така, живял е във време на тирания и религиозен обскурантизъм и съвсем естествено се е страхувал от цензура и репресии.
Този находчив стил е използван от и от други пишещи люде на Ренесанса и Просвещението в Европа – Томазо Кампанела, Суифт, Волтер…Често пъти, обаче, това не ги е спасявало от брадвата или бесилката. Не оцелява и самият Томас Мор, други пък като Галилей са били принудени публично да се откажат от възгледите си.
Докато Утопията е идеален свят, “Антиутопията” е обратното – картина на бъдещ или далечен зловещ свят, тоталитарна тирания и Голям брат, дебнещ те отвсякъде…Един от първите такива автори е Джордж Оруел, неговите книги бяха забранени в комунистическа България и някога можеше да ги чуем само като запис по заглушавани от режима радиостанции…
Стилът “Антиутопия” се прехвърли и в киното със филми като “Бразилия” на Тери Гилиам или “Алфавил” на Жан-Люк Годар…
Тъжно е да го признаем, но и днес много творци прибягват до антиутопията като трик за избягване на цензурата. Това обаче е особено валидно за Третия свят, за страни като Северна Корея или Мианмар…
Където Големият брат продължава да си царува…
ivopeichev 